Отдавна съм забравила разделите...
Не помня чувството да ми прошепнат "Сбогом!"...
Не знам какво се казваше на тръгване...
Отдавна всеки тръгва наготово.
Не се сбогува никой с мене...
Не дава обяснения... Изчезва.
Не хàби думи и не губи време...
С годините по-трудно е, изглежда...
Проблемът, може би, е в мен самата...
Прощални мигове едва преглъщам...
А ако утре тръшна аз вратата?
... Дали да не направя същото?