Несебърско лято
Колко е жива и колко е топла
твоята плът под ръцете ми!
Пленник съм, пленник съм, хвърлена котва
в летни пространства безесенни.
Всички сезони и всички години
в тебе до днес са наливали
сока на лятото – да ферментира
знойно в гласа ти, в очите ти.
Топла и щедра, привличаш дъха ми
с лятната си гравитация.
Спътник съм, спътник съм, аз съм луната
и обикалям земята си.
И не успявам да ù се нарадвам!
Няма такова вълнение,
дето да бъде достойна награда
за близостта ти до мене.
Всичко е толкова непрозаично
в този оазис несебърски...
О, целуни ме отново, момиче,
и разтопи ме със себе си!
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
