Jun 26, 2009, 9:09 PM

Нещастната жена

  Poetry
1.8K 0 31

Нещастната жена се разпознава -

след нея вълча глутница върви,

надушвайки безбройните ù рани

от тежки купидонови стрели.

 

Нещастната жена е мълчалива.

Избира някой облак за другар.

Самотна гледа как денят умира

на залеза в красивия пожар.

 

Нещастната жена е романтична.

Тя плаче често, даже и насън.

И вярва в любовта, и ù се врича

с цветя и гръмотевици, и звън.

 

Нещастната жена не иска жертви,

а поглед мил, докосване с ръка.

И някой, който тихо да ù шепне

безсънно нежно, чак до сутринта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мила Ева...как до болка точно описваш тази нещастаната жена...,колко ми е познато това...
  • да
  • Хареса ми.
  • Хареса ми!
  • Подобно облак вечер ще намина,
    увиснал цял на клонка от бреза,
    и твоята притихнала градина
    аз може би до смърт ще просълзя...

    И ти ще ме погледнеш доверчива
    (на косъм ласката... ще се взриви),
    а слънцето ще вейне златна грива
    над дивите, преситени треви...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...