Нещастнице Любов
Какво, сега се криеш,
трепериш в тъмното от страх,
пробва се да ме надвиеш,
просиш си големия пердах.
Тъмнината май ти е по мярка,
самотна в ъгъла ти е добре,
само лъжеш, че си ярка,
грееш с тъмни цветове.
Искаш да излезеш през вратата,
да намериш жертва, две,
да сключиш сделка със съдбата,
да стъпчеш нечие сърце.
Няма смисъл да говорим,
недей да ми се молиш, спри,
мина времето да спорим
и аз те молих, но уви.
С крак ще те натъпча в гардероба,
без съвест, ценности, морал,
ще изтръгна черната ти злоба,
ще останеш вехт парцал.
Гледай как ще се оправя,
светът ще стане като нов,
след ден ще те забравя,
тръгвай си, Нещастнице Любов!
© Мария All rights reserved.
