Нещастно-щастливо
"Здравей" ми каза момиче мило, красиво.
"Здравей" - отвърнах й аз...
Тя ме погледна, нещастно-щастливо,
около мен прозвуча нейният глас:
"Познаваме ли се?" - тя ме попита.
"Надявам се" - едва промълвих...
"А ти си?" - отново запита,
а аз се внезапно смутих...
"Завинаги твой" - тихичко казах,
а тя се усмихна потайно,
в усмивката й изгубен изведнъж се оказах.
Въздействаше ми смехът й омайно.
"Никога твоя" пък е моето име" -
тихо прошепна тя просълзена. -
"Защото ти, макар че откри ме,
чужда съм аз в тази вселена..."
"Здравей" - отвърнах й аз...
Тя ме погледна, нещастно-щастливо,
около мен прозвуча нейният глас:
"Познаваме ли се?" - тя ме попита.
"Надявам се" - едва промълвих...
"А ти си?" - отново запита,
а аз се внезапно смутих...
"Завинаги твой" - тихичко казах,
а тя се усмихна потайно,
в усмивката й изгубен изведнъж се оказах.
Въздействаше ми смехът й омайно.
"Никога твоя" пък е моето име" -
тихо прошепна тя просълзена. -
"Защото ти, макар че откри ме,
чужда съм аз в тази вселена..."
© Николай Николов All rights reserved.
