Нещо на Пърпъл
Ликът ми отлита от теб като птица? Не страдай, нормално е, сине.
Дори да ме няма, ти носиш частица от мен... И тъгата ще мине.
Спомни си как мама в най-сухото лято забрави за всички саксии.
Посмей се. А после вземи си мушкато. Поливай го. Хапвай кайсии.
Прави си и сандвич, но повече супи! Подхранвай ума си със книга.
И знай, че не можеш любов да си купиш. За другото винаги стига.
Не бързай! Ще минеш през всички полета — играта завършва наравно.
Не чакай да дойде самичък късмета, гони го. Но умно и бавно.
Ще мръзнеш и ти, като мама, по спирки. Студът е добър възпитател.
(Но не и в душите! А шумните сбирки невинаги значат приятел...)
И стига от всяка сълза си се дърпал. Мъжете е важно да плачат.
Пусни си пердето. И нещо на Пърпъл. И тихо отдай се на здрача.
Подреждай, глади се. Кърпи си чорапа. (Излизай с изрядни обувки!)
Не всичко разкъсано шие канапа. Опитай с добро и с целувка.
Сърцата у нас са едва половинки. За щастие трябват по двама.
Живей и обичай! Ще минат годинки и пак ще си спомниш за мама.
Да точно тогава, когато сина ти се сгуши у теб и заплаче.
Нали и звездите без мрак непознати са. Бледи... И нищо не значат.
Така и тъгата — подготвя за радост. Щом кацне, да я разпознаем.
Отивай сега, окрилен си от младост! Светът и без туй е назаем.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
