Говориш, а кой ли те слуша!

Говориш - никой не те разбира!

Обърнеш се към себе си -

мълчание...

Обърнеш се към някого -

липсва старание!

Говориш, говориш, но не те чуват!

Говориш, говориш, но няма смисъл!

И млъкваш...

все някога млъкваш!

Нали е безмислено?!

На себе си няма как -

за луд ще те вземат!

А на другите?

Не ще сериозно думите ти приемат!

И ето как млъкваш!

Когато говориш, но никой не те чува,

има ли смисъл от казаното?!

След като мълчаливи

станали са всички...

Ти, Тя, Той - всеки мълчи,

тихо мълчи...

Ти, Тя, Той - всеки крие нещо!

Заради това, че от говорене без смисъл,

никой, никога не чува...