Нещо щуро направи
Вятъра с мене прегърни
Слънцето с устни докосни
На луната бяла намигни
Усмихни се и живей
Освободи се и развей
Всички наши страхове
Всичките окови ледове
Разчупи ги и щурей
Вятърът тъй както вей
Подпали ти всички страсти
Като сухи голи храсти
Нека пламнат и горят
Искри нека да хвърчат
Опрости нещата сложни
Няма стъпки невъзможни
Щуро в танц се завърти
Радвай се и не мисли
Живот на кредит щуротия
Без нея душевна немотия
© Любомир Деничин All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
