Нахапа
и тази Луна.
Остави по мене
следи
от чувства
и зъби.
Симетрията
те дразни.
Разкъса ме.
И ме разбърка
с най-силния
вятър.
Сега ме
сглобяваш -
да светя
в звездите.
Но те обичат
да падат,
за да са силни.
Засищаш
глада си.
Но не знаеш,
че от Любов
се умира.
Остана ми
цяло небе.
И последна
звезда.
Виж ме.
Смъртта може
да е красива.
Падам
в очите ти.
Несиметрична.
И сбъдната.
© Ол All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
