Нахапа
и тази Луна.
Остави по мене
следи
от чувства
и зъби.
Симетрията
те дразни.
Разкъса ме.
И ме разбърка
с най-силния
вятър.
Сега ме
сглобяваш -
да светя
в звездите.
Но те обичат
да падат,
за да са силни.
Засищаш
глада си.
Но не знаеш,
че от Любов
се умира.
Остана ми
цяло небе.
И последна
звезда.
Виж ме.
Смъртта може
да е красива.
Падам
в очите ти.
Несиметрична.
И сбъдната.
© Ол All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
