Jun 22, 2006, 4:03 PM

Неспиращ влак

Poetry

1.5K 0 5

    Изпусна го!!!
    Дори последният вагон замина.
    Отсреща е твоят влак.
    Качвай се! Върви!
    Няма време този влак не чака изгубени души.
    Току виж намериш в съседното купе
    някой като тебе,
    неудачник с пресъхнали очи,
   загубил всичко в любовта.
   Вперил поглед към несвършващите
   релси и чакащ някой да го разбере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Gwen (Габи)

радвам се че буди размисли...

2006-06-23T16:46:29+03:00
изречена (Мая Попова)

навежда ме на размисли, Габи ...

2006-06-23T09:17:33+03:00
Gwen (Габи)

благодаря много

2006-06-22T22:20:36+03:00
Gwen (Габи)

благодаря и без да искам я подчертах

2006-06-22T21:01:07+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Габи,творбата ти,смятам,не е за тройка.
Аз ще поправя оценката,защото ми допадна,но ще е по-добре да не е подчертана,достатъчно си удебелила шрифта.Тя е крещяща и без фейслифта.
Поздрави от мен!

2006-06-22T16:54:59+03:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0