radost92love
28 163
Aug 26, 2009, 11:11 PM

Несподелен 

  Poetry » Love
1250 0 4

Несподелен

Прекалено объркана съм сега,
но не както казват за всяка жена.
Аз знам какво искам - теб.
Как и кога стана - не знам.
Но знам, че ти си първият, за когото плача.
Първият, от когото не очаквам нищо.
Първият, за когото съм готова на всичко.
Първият, чиято целувка бленувам,
чийто поглед ме вълнува,
чиито очи подкосяват крака.
Ти си човекът,
чиято звезда желая да бъда.
Мъжът,
чиято прегръдка очаквам отдавна.
Момчето,
чиито думи ме нараняват и парят.
Ти си може би стремеж към добро,
може би само умора.
Може би мен не ме нараняват думите,
а тишината.
Нима това е любов?
Толкова смешна преди,
а сега...
Обичам да те гледам
и май с умиление пак.
Обичам гласа ти да чувам.
Ах, как искам да те сънувам!
Обичам типично твоите шеги.
И разбери, не ми казвай „спри”.
Обичам да се мернеш пред вратата,
въпреки всички сълзи, които ще изплача.
Обичам да научавам нещо за теб.
Обичам даже болката,
която ме изгаря и ми причинява
неща, необяснимо странни сега.
Явно осъзнавам, че те обичам
и трябва да спра да се увличам.
Макар да си полъх студен,
през лицето ми минал.
Макар да те искам,
ала да не те достигам.
Макар да съм цвете,
в краката ти расло.
Макар да съм пред теб,
а да не ме забелязваш.
Макар до болка да забиваш постъпките свои,
с усмивка ще приемам уморените твои.
Всички ми казват да те забравя,
Но това няма да стане,
да знаеш.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??