Нестинарка
Ти си цяла Вселена
със душа - Океан!
Аз пристъпвам на пръсти
в тази странна феерия!
Ти си огън през лятото.
Танцът - жив. Изигран ...
И прославен в легенди,
и сонати,
и прерии...
Ти си трудна сълза.
Дълго гълтана.
Вик!
Че сълзата се спусна
за горчивото вкопчена!
И опари душата ми
със Живот - многолик,
и остави следа
като огън започната!
Плачат неми дърветата -
нестинарско хоро...
Огън! Огнена! Кладите -
те подмамват във тъмното.
На жарава обречена -
но с разлято ведро -
да не могат да гаснат
искрите несбъднати!
Танц с икона танцуваш
във екстаз.
И боли.
Но лице - озарено,
добро
и пречистено
А душата прободена
с милиони стрели!
Горда,
бяла,
красива -
вдъхновена и истинска!
И препускат конете...
И утихва денят...
Възродени, мечтите
се във песни превръщат...
Ще намерим ли Пътят
и дали има Път...
Или има Горене
и Живот
за преглъщане!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
