Нестинарското хоро
Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми,
поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов.
Иконата притисках. Беше жива.
Дочух във песента обреден зов,
чрез транс да пусна родовата сила.
Приех мистично, танцът че е в мен,
че тъпанът отмерва ми сърцето,
че нося огън - порив устремен,
със който да загърбя битието.
Политнах. Тялото ми отмаля.
Магически откъсна се духът ми.
С душите нестинарски той се сля...
харизматично, смело и безплътно.
Танцувах нестинарското хоро,
макар нозете да стояха приковани,
аз знаех, че след време, за добро,
избраница достойна ще му стана.
© Таня Мезева All rights reserved.
