Несъвършената дума
Една несъвършена дума
видях днес и като свещ стопих се,
затрептя душата,тънка като струна,
аз зарадвах се и ужасих се.
Една несъвършена дума
на белите ми листи засия.
Тя,красива и безумна,
се открои сред съвършените слънца.
Като фар в морето, като гръм в небето,
като бездна страшна ме спасява,подлудява и привлича,
като щастието ми дарено,като щастието ми отнето
аз я мразя и обичам.
Тя е всичко, дето няма никога да имам,
тя е всичко, дето няма никога да мога,
гледа ме с очи неустоими
и говори ми с гласа на Бога.
Една несъвършена дума...
Ще търся други като нея цял живот.
С присмех ще звъни душата, тънка като струна,
каже ли ми някой, че това е недостойна цел за краткия живот.
