Нетипично
Погледна ме и трепнах, нетипично,
привлече ме с очи, като магнит.
Предадох се в изкуството първично
и паднах като крепост - нямах щит.
Пак в душата ми се подвизаваш
и две очи ми пречат да заспя,
изцеждаш ме, дори не осъзнаваш -
безкомпромисно крадеш ме от съня.
Не си приписвай някакви заслуги,
от акъла взе ми на аванс,
не ти дължа и бонус за услуги,
за заплата от ума ми - нямаш шанс.
Прибързах и съм леко променена,
пристъпих малка граница, критична,
от бързане съм вече изморена,
бях за кратко в уличка странична.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Поздрав!
