на Мария Вергова
Все някога ще стигна до Бургас, макар че в мислите съм акостирал
на онзи бряг, когато в кръгъл час вълните се припенват като бира. ...
В града, към който води всеки път, побрал се във черупката на мида,
с отворени очи жените спят, защото все очакват да ме видят.
Те люшват подир обеда тела по плажа, от желания нагрети,
и за да чуя тяхното: "ела" аз бих изпил на екс дори морето.
Ала не бих, преди да съм изял със него пет торбици сол горчива,
защото съм създаден не от кал, а от зрънце край пясъчната нива.
И както си върви по божи план, преди да съм изтлял, ще се разнежа:
дете ще ме затъкне ловко с длан... на кулата си крехка във строежа...