19.10.2012 г., 1:27

Нетраен строеж

1.1K 0 16

                                                                       на Мария Вергова

 

Все някога ще стигна до Бургас, макар че в мислите съм акостирал

на онзи бряг, когато в кръгъл час вълните се припенват като бира. ...

  В града, към който води всеки път, побрал се във черупката на мида, с отворени очи жените спят, защото все очакват да ме видят.   Те люшват подир обеда тела по плажа, от желания нагрети, и за да чуя тяхното: "ела" аз бих изпил на екс дори морето.   Ала не бих, преди да съм изял със него пет торбици сол горчива, защото съм създаден не от кал, а от зрънце край пясъчната нива.   И както си върви по божи план, преди да съм изтлял, ще се разнежа: дете ще ме затъкне ловко с длан... на кулата си крехка във строежа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Палец нагоре! ...
    За много години!
  • ....
    с отворени очи жените спят, защото все очакват да ме видят.

    Те люшват подир обеда тела по плажа, от желания нагрети,
    ............
  • Добре ще сте дошли и от мен в моя Бургас, Иво! Чудесна творба, много ми хареса! А това "Все някога ще стигна до Бургас, макар че в мислите съм акостирал на онзи бряг..." ме грабна още в самото начало
  • Приятели, благодаря ви:

    ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-
    goredoly (Миглена Цветкова)
    Enena (Елена Нинова)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Довереница (Дочка Василева):
  • Вдъхновено и страхотно припенено с чудесни метафори!
    Поздрави, Поете!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...