Някой лае по кучето. Тая вечер е тъмна.
Няма помен обичане. Устните ми са стръмни.
Гол е дворът ми. Бедният. И се крие от мрака.
А луната, поредната, олюлява хамака ми.
Над оградата дебне остър лъч като брадва.
Смъртоносна потребност. От любов ме ограбваш.
Тишината е сенчеста. Дълголика. Студена.
Замирисва на есен. Неудобна за гледане.
Върколаци озъбени са дърветата черни.
Покривите са гъби. А комините - гербери.
Вятърът - неизвестен. Обещава опасност.
Ако имах късмета ти, нямаше да порасна... ...