Неуловима
В душата ми мастилото така е поетично,
а ред наяве трудно ще закърпя.
След миг усещам как самата тя ще литне,
докато писалката зове, ръката дърпа.
Размах необходим е на крилата,
какво от туй, че страницата ще остане чиста.
Не биха стигнали във полет необята,
привързани в синджир от знаци върху листа.
Изскубна се. Отново полетя.
Пред жадния ѝ порив ръката се предаде.
Остана само сянка, листът посивя.
Душата на изконната си същност се отдаде.
За кой ли път изпращам я с благословение
вълните на небето да бушува,
с мастилото на слънчеви вълнения
в простора стих от вятър да рисува.
© Дарена All rights reserved.
