Непреклонен
Попаднах в плен на илюзия една,
че с теб ще сбъдна своя фантазия поредна.
И така се озовах в създаден от себе си капан
от бодливи тръни изтъкан.
Търсих те под камък и дърво, копнеех да полетим заедно.
Без никой да разбере, защото това, което исках, забранено е.
Представях си те снажен, неопитомен, непоклатим.
А оказа се безпощаден, жесток, неумолим.
Дали поне наум прелисти
моите вопли?
Долови ли мълком мислите сиротни?
Не даде израз на вътрешния порив естествен и природен,
може би в гузната ти съвест бе заровен.
Не отговори даже и с думичка добра или пък лоша.
Незнайнико, изпращах ти писма в заключената поща.
А аз се надявах да ме чакаш там на ъгъла прикрит,
в нотки на парфюм скъп и магнетичен покрит.
Интересно какво ли мислеше, когато изреченията кокетни ти четеше...
Сигурна съм, че все пак сърцето учудено трептеше.
Но сега ще се превърнеш някак в миг неизживян.
Блян неслучен, на парченца разпилян.
Всичко туй нередно беше изначално.
Превъзходно щеше да е да опиташ нещо нестандартно.
Не понасям статуквото банално, а да те пронизвам с очи тигрови фатално.
Не отричам - провокации горещи аз обичам.
По пътя си житейски волно и безгрижно да препускам и да тичам.
Дали ти хареса това, което жадувах да ти дам?
Сигурна съм, че щяхме да се чувстваме перфектно в ароматния хамам.
Бе това за теб явно прекалено.
Но не съжалявам, че разкрих своето желание стаено.
Пък каквото искаш за мене си мисли.
Нека снимките ми дръзки оставят в тялото искри.
За мене ти остана непознат.
Странник хубав от далечен, скучен град.
Може би ще се срещнем някога по пътя си нерад
от калдъръмите неравни, дето е излят.
Ала тайната, която знаем двамина те възпря.
Разбирам те наистина, не мога да те обвиня.
Въпреки това поне да те потърся имах смелостта.
Дотук смятам да се спра, не искам никого да отегча,
Нито пък да изглеждам жалка, в нищета,
защото между нас нищо не ще се превърне в рай.
И затова сега ще сложа край.
© Veronika Mihova All rights reserved.
