Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
Mar 27, 2011, 6:12 PM

Неусетно

  Poetry » Love
1.2K 0 5

Не се промъквай така тихо в сърцето ми!

Моля те! Първо почукай...!

Не поглеждай дълбоко в очите ми,

страхувам се от нежността в душата ти!

Не ме докосвай като летен полъх в нощта,

не събуждай страстта ми! 

Не искам да бъда отново сама!

Не ме обичай -

сега не искам да се влюбвам!...


Но... вече е късно...


Ти влезе в сърцето ми,

без да почукаш...

Докосна тялото ми и събуди страстта,

погледна в очите ми и в мен сътвори любовта! 

Сега не мога да те пусна да си отидеш...

   

                              01.12.2009г.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0