27 мар. 2011 г., 18:12

Неусетно

1.2K 0 5

Не се промъквай така тихо в сърцето ми!

Моля те! Първо почукай...!

Не поглеждай дълбоко в очите ми,

страхувам се от нежността в душата ти!

Не ме докосвай като летен полъх в нощта,

не събуждай страстта ми! 

Не искам да бъда отново сама!

Не ме обичай -

сега не искам да се влюбвам!...


Но... вече е късно...


Ти влезе в сърцето ми,

без да почукаш...

Докосна тялото ми и събуди страстта,

погледна в очите ми и в мен сътвори любовта! 

Сега не мога да те пусна да си отидеш...

   

                              01.12.2009г.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...