Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
27 mar 2011, 18:12

Неусетно

1.2K 0 5

Не се промъквай така тихо в сърцето ми!

Моля те! Първо почукай...!

Не поглеждай дълбоко в очите ми,

страхувам се от нежността в душата ти!

Не ме докосвай като летен полъх в нощта,

не събуждай страстта ми! 

Не искам да бъда отново сама!

Не ме обичай -

сега не искам да се влюбвам!...


Но... вече е късно...


Ти влезе в сърцето ми,

без да почукаш...

Докосна тялото ми и събуди страстта,

погледна в очите ми и в мен сътвори любовта! 

Сега не мога да те пусна да си отидеш...

   

                              01.12.2009г.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0