( ... събиране на цветове)

Лежа в легло от мъка и тъга!

Сковала съм го без желание...

Нямам дом...

Поставих го на Пътя САМ!

И легнах в него...

Зачакала смирение

да покълне в моята Душа -

ЕДНА ДУША,

ИЗГУБИЛА ТЪРПЕНИЕ...

Тъй дълго чакала Мига,

в който ще престане

да живее във забвение

и ще захвърли таз одежда от тъга...

Лежа в легло от мъка

и мъгла - родила се от бягаща сълза,

миеща невинната ми длан...

докоснала снагата ми, копнееща

за Топлата ръка!

И завивка от цветя!

Роклята ми мокра е...

КРЕЩЯ!!!

ААХХХХХХХ!!!

НО НЯМА НИКОЙ!!!

ПРАЗЕН ПЪТЯТ Е!!!

Няма никой в този Път от Самота...

Самотно е леглото ми...

МЪЛЧА!!!

И лягам кротко пак, присвила роклята си от цветя

зад коленете неми,

за да не усещам толкова посичащо Студа

и неговата грабеща Сърцето ми ръка...

27.02 2010 г

Л-Е

http://www.vbox7.com/play:5e4a4fa4