dansyto (Данаил Таков)
824 3649
Jan 9, 2019, 9:04 AM

Неутолимо 

  Poetry
5.0 / 8
592 3 5
Пилях надежди, радости, мечти,
а погледът се втурваше нагоре.
Пламтяха страсти, капеха сълзи,
дочаквах непристойно всяка пролет.
Размесвах думи, мисли, страхове,
а после в безразсъдство се разтапях.
И даже дръзко – смели умове,
безмилостно със сила в мен потапях.
Вървях, ала следите не личат,
погълна ги калта, лепкаво – черна.
Очи поглеждат ме и се боят,
защото, знаят си, че са неверни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Random works

More works »