Невидим абсурд
За всеки ден от новата година
ще пиша по едно стихотворение.
Убийците на вдъхновение да спят.
В съня намират сигурно спасение.
За всеки час ще има чудеса.
Ще има даже мъничко надежда.
Животът ще е слънчева градина.
В ума на злото все ще бъде снежно.
Погледнат ли те - пак се усмихни.
За ужасите няма обяснение.
Сълзи на дявол всеки тайно има.
Но крие тайно също всеки гении.
Събуждаш ли ги първи всеки миг -
гласчетата на чудене и търсене,
ще има пролет тиха вместо зима
и нежност вечността ще е поръсила.
Сезоните в душата се разменят,
но нека да заспиват вече лошите.
А злото нарисувай си в картина.
Наивно вярвай само на въпросите.
И как видях върхушките фалшиви?
Животът ми прилича на къпина.
Боде, но и е сладко, и красиво.
Внимавай с мен - сърцето е ранимо.
© Йоана All rights reserved.
