Невидим дух... в съня ми пагубно се спира.
Отвън е кух... и вътре болката извира.
Химерен свят... и в него ме изгаря жезъл.
Не прося хляб... а само шепа резен.
Затворен тук... в обвивката на черен орех.
А нечий чук... разкъсва ме със бясна скорост.
Душата пак... отронва се от таз черупка.
Това е знак... че нещо пагубно се случва.
Невидим дух... измислен от една писалка.
Отвън е кух... а вътре световете малки!