Животът ни – надрусан кочияш,
в каретата на времето ни вози.
Целуваме се... Бог е много ларж -
душите ни греховни не тревожи...
Жужи край нас човешки кошер цял,
събира си меда от суетата...
Да бъда Малък принц съм си мечтал,
Алиса ти бъди... със чудесата.
Да се смалим до обичта си приказна,
невидими ще бъдем за очите.
Светът край нас не може да е истина...
щом важното остава нейде скрито.
© Михаил Цветански All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
