Невидима сянка
Невидима сянка
До теб съм, виждам те, докосвам те дори,
познавам какво си скрил в душата си,
зная, когато си щастлив или болка те пари,
ала за мен твоите очи са все затворени.
Аз, сянката, която те следва невидимо,
която заспива до тебе през нощта,
броди в сънищата ти непоколебимо
и се събужда до тебе на сутринта.
Понякога усещаш полъха, който нося,
и той попива по твоята кожа нежно,
а аз за погледа ти тихо само прося,
даже и да ме погледнеш небрежно.
Зная всяка стъпка накъде те води,
всяка твоя мисъл съм прочела вече.
От сянката ми не можеш се освободи,
колкото и от мен да си ти далече.
Винаги край тебе ще бъда аз,
ще те галя с нежните си длани,
ще те виждам, ще чувам твоя глас,
ще зная за твоите радости и рани.
От сянка глуха ще заживея в теб,
сърцето ми ще бие до твоето само,
погледите ни ще гледат напред
и глава ще допра до твоето рамо.
© Николина Барбутева All rights reserved.
