... невидимото в тишината
Без лице, без маска и без грим...
Безличен, скучен, прозаичен - сив...
Денят започва с утрото, а после здрача
потапя миговете страст. Дори не чака
луната с пълен диск да се налее,
и тя не свети, нито грее...
А само тежките мъгли обвили мрака...
Но някак си... е пак красиво
невидимото в тишината.
"Виж онова, което е невидимо!!!"