Ти си женен,
аз съм омъжена,
не искам да наранявам жена ти
и мъжа ми не заслужава това.
Те нямат вина.
Аз съм ти тръпка,
запазила се с времето досега,
а ти ме привличаш безумно,
посещаваш ме нощем в съня.
И двамата нямаме вина.
И слънцето няма вина, че залязва,
нито дъждът, че вали,
вулкани лава изригват – знам, че боли.
Но няма вина любовта ни,
че още гори.
И при толкова много невинни,
създали невинни деца
и толкова чувства възвишени,
кажете ми, моля.
Не е ли невинност любовта?
*** *** ***
© Дора Трифонова All rights reserved.