Неволна сълза чиста като капка
от пролетен дъжд...
Неимоверно се стопява
във влажни зеници
под тъмните
клепачи.
Вечерта - неуморен скитник
сред сънища -
изморена от адския мрак
щура е в унес.
Докосва съновидения,
задушава се в гърч.
Потъва в изгрева
от бяло усещане -
за лъч.
Луната - отстъпила потайно
с крачка назад
пред буйната светлина
на слънчевия дар -
губи се в пазвите
на деня.
Неволна сълза от вечерта
и пълната Луна -
новият ден
изпива.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
