Неволна сълза чиста като капка
от пролетен дъжд...
Неимоверно се стопява
във влажни зеници
под тъмните
клепачи.
Вечерта - неуморен скитник
сред сънища -
изморена от адския мрак
щура е в унес.
Докосва съновидения,
задушава се в гърч.
Потъва в изгрева
от бяло усещане -
за лъч.
Луната - отстъпила потайно
с крачка назад
пред буйната светлина
на слънчевия дар -
губи се в пазвите
на деня.
Неволна сълза от вечерта
и пълната Луна -
новият ден
изпива.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
