Неволна сълза чиста като капка
от пролетен дъжд...
Неимоверно се стопява
във влажни зеници
под тъмните
клепачи.
Вечерта - неуморен скитник
сред сънища -
изморена от адския мрак
щура е в унес.
Докосва съновидения,
задушава се в гърч.
Потъва в изгрева
от бяло усещане -
за лъч.
Луната - отстъпила потайно
с крачка назад
пред буйната светлина
на слънчевия дар -
губи се в пазвите
на деня.
Неволна сълза от вечерта
и пълната Луна -
новият ден
изпива.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
