Неволна сълза чиста като капка
от пролетен дъжд...
Неимоверно се стопява
във влажни зеници
под тъмните
клепачи.
Вечерта - неуморен скитник
сред сънища -
изморена от адския мрак
щура е в унес.
Докосва съновидения,
задушава се в гърч.
Потъва в изгрева
от бяло усещане -
за лъч.
Луната - отстъпила потайно
с крачка назад
пред буйната светлина
на слънчевия дар -
губи се в пазвите
на деня.
Неволна сълза от вечерта
и пълната Луна -
новият ден
изпива.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
