едимах
44 results
Разголени са пейзажите на душата ми –
огледало от две вселени,
на два свята
от недокоснати сцени.
Огледалният образ на спектакъл ...
  444 
Измислен бях от теб
и някакво очакване,
прихванат от кармичните паузи.
Предвиден или не, но...
Полетях. ...
  391 
Всеки миг съм онзи глас в тебе,
с дух преобразен
без някакви си блудства
и измислена
реалност. ...
  429 
Някои неща
не трябва да се отлагат...
В тях има толкова много мъка и тъга.
Не с алчност, не с омраза –
пламнала в душите ни зараза ...
  1033 
В доспехите на смъртни сме облечени...
И колко студ в човешките души?
Като осъдени от стъпки земни -
прохладата мига чертае,
гравира време ...
  596 
Лек световъртеж ме захапва
като примка.
Жадно разплитам следствия
и мотиви, като унесен
в дрямка. ...
  573 
Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден ...
  490 
Най-великият урок на живота е балансът.*
Ала нима! - питам се.
Дали съдържа само мъдрост?
Дали не е урок
от незавършена ...
  640 
Ухае на топъл хляб...
Пробужда се оня аромат
на шумното поточе
сред жега.
Вторачен в незримото, ...
  603 
Те винаги остават
в минутите на страх и тревога...
Те винаги са с теб
в най-студените
и тъжни дни. ...
  457 
Небето през август – свлечено.
В пожар гори
като блестяща чаша
от бяло вино.
Изгрева докосвам сутрин ...
  862 
Родени с много мъка,
обичаме живота.
Дишаме тежко,
зажаднели за
покой. ...
  953 
Притихнал е умът -
под купола на райското
дърво.
Стъпките му тихи -
тънат в разумно мълчание. ...
  507 
Понякога сред разпилени мисли
закърпвам небесата
със надежда.
Като онази птица
с опърлени крила - ...
  562 
„Това, което ни свързва е по- силно
от това, което ни разделя.„
Джони Деп
Парещи длани,
покорно сгушени ...
  610 
Мълчи ми се!
И тихо ще
потегля...
В океан се къпе душата ми,
мечтае за покой, ...
  1192 
Не може
никой да разруши
Храма на Бог в душите ни!
Но зазидани от камъни,
смирени в самотата си ...
  531 
Не ме подреждай и днес,
заради снежните преспи
от зимните бури
в душата ми.
Преплувах дългото мълчание ...
  887 
Такъв един...
А часовникът без стрелки
Душата му в сияние
Рисува земно блаженство
Kопира Рая ...
  1148 
Преваля слънцето.
Когато привечер топи се
хоризонтът
в стоманения звън
на бляскав звездопад... ...
  1162 
> Грях е силата тъмна, рушаща
>
> храма светъл на Бога в друг.
>
> g/m ...
  588 
Неволна сълза чиста като капка
от пролетен дъжд...
Неимоверно се стопява
във влажни зеници
под тъмните ...
  544 
Запалени са вече светлините на душата
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече. ...
  577 
“Душата ми е непокътната, зряла.
И като Земята цяла.”
г/м
Промъква се вълшебство.
Миражите топят се... ...
  871 
В бързината съм оставил
там на рафта
ненужните вече за теб -
незримите парченца от дух.
И топлинката от обич. ...
  520 
Тя е
всяко разцъфнало
цвете,
росна капка
по заскрежената ...
  488 
Усмивката ми вече
ще е вечно бяла.
Престоя ѝ в лицето ми
като вечeн
дъжд. ...
  592 
Колко пъти
за да намерим себе си -
губим се сред страхове,
болка, съмнения и
кръстопътища. ...
  513 
Замечтан в простора
сред гъстия дим на поредната цигара,
отключвам рани тленни
завърнали се от плен.
Колко ли сезони поред бях лишен ...
  535 
Не мога
времето да спра,
нито в шепа да го уловя...
Не мога!
Мога да забавя ...
  792 
„И аз те помня. От живот предишен.
Такъв един... тих и благ."
g/m
„Шепотът на времето” -
те роди сред пепелта. ...
  644 
Тя беше тиха...
Влизаше на пръсти.
Прегръщаше ме силно,
просто като жена.
Тя беше вярата! ...
  656 
В ума си дефинираме Твореца,
като огледално отражение
на самите нас.
Пробужда се тихото присъствие
Разбираме милост... ...
  657 
Болката не е разплата,
нито наказание от Твореца.
Болката е стара карма,
a не съдба...
Тя се заплаща - къс по къс - ...
  687 
Отиде си!
Не каза нищо...
А все още ухаеш на топла
пръст.
Не се и усмихна! ...
  519 
“Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята
за благодарност е повод към съдбата.”
г/м
Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен, ...
  700 
“Съдбата винаги стои зад смелите,
които не престават да мечтаят...”
Прецеждаме бавно напосоки светлината.
В хаоса на честотите нали духът е нещо!
Денят ни започва с мисълта на Бернщайн: ...
  1182 
В душата ми, мило дете,
е светлина...
Всеки ден надеждата чертае.
В потока от слова топи се тя.
От белия хлад на поредните ...
  666 
Шепотът на времето
попива тъжните пейзажи.
В багрите игриви и пленени
от чудотворна
светлина. ...
  1940 
"И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай."
г/м
Словата отстъпват с крачка назад
пред буйната светлина ...
  667 
Random works
: ??:??