едимах
44 results
Разголени са пейзажите на душата ми –
огледало от две вселени,
на два свята
от недокоснати сцени.
Огледалният образ на спектакъл ...
огледало от две вселени,
на два свята
от недокоснати сцени.
Огледалният образ на спектакъл ...
206
Измислен бях от теб
и някакво очакване,
прихванат от кармичните паузи.
Предвиден или не, но...
Полетях. ...
и някакво очакване,
прихванат от кармичните паузи.
Предвиден или не, но...
Полетях. ...
176
Всеки миг съм онзи глас в тебе,
с дух преобразен
без някакви си блудства
и измислена
реалност. ...
с дух преобразен
без някакви си блудства
и измислена
реалност. ...
186
Някои неща
не трябва да се отлагат...
В тях има толкова много мъка и тъга.
Не с алчност, не с омраза –
пламнала в душите ни зараза ...
не трябва да се отлагат...
В тях има толкова много мъка и тъга.
Не с алчност, не с омраза –
пламнала в душите ни зараза ...
508
1
1
В доспехите на смъртни сме облечени...
И колко студ в човешките души?
Като осъдени от стъпки земни -
прохладата мига чертае,
гравира време ...
И колко студ в човешките души?
Като осъдени от стъпки земни -
прохладата мига чертае,
гравира време ...
367
1
Лек световъртеж ме захапва
като примка.
Жадно разплитам следствия
и мотиви, като унесен
в дрямка. ...
като примка.
Жадно разплитам следствия
и мотиви, като унесен
в дрямка. ...
362
1
Завиваш ме с ритъм от неясно ежедневие
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден ...
Нещо в мене сякаш неимоверно се топи.
Тръпки ме побиват и спирам да дишам,
като фатално обречен за да не ми личи.
Не от днес навярно така съм създаден ...
279
2
Най-великият урок на живота е балансът.*
Ала нима! - питам се.
Дали съдържа само мъдрост?
Дали не е урок
от незавършена ...
Ала нима! - питам се.
Дали съдържа само мъдрост?
Дали не е урок
от незавършена ...
411
2
2
Ухае на топъл хляб...
Пробужда се оня аромат
на шумното поточе
сред жега.
Вторачен в незримото, ...
Пробужда се оня аромат
на шумното поточе
сред жега.
Вторачен в незримото, ...
408
2
Те винаги остават
в минутите на страх и тревога...
Те винаги са с теб
в най-студените
и тъжни дни. ...
в минутите на страх и тревога...
Те винаги са с теб
в най-студените
и тъжни дни. ...
287
1
1
Небето през август – свлечено.
В пожар гори
като блестяща чаша
от бяло вино.
Изгрева докосвам сутрин ...
В пожар гори
като блестяща чаша
от бяло вино.
Изгрева докосвам сутрин ...
625
1
Родени с много мъка,
обичаме живота.
Дишаме тежко,
зажаднели за
покой. ...
обичаме живота.
Дишаме тежко,
зажаднели за
покой. ...
706
1
Притихнал е умът -
под купола на райското
дърво.
Стъпките му тихи -
тънат в разумно мълчание. ...
под купола на райското
дърво.
Стъпките му тихи -
тънат в разумно мълчание. ...
336
Понякога сред разпилени мисли
закърпвам небесата
със надежда.
Като онази птица
с опърлени крила - ...
закърпвам небесата
със надежда.
Като онази птица
с опърлени крила - ...
381
1
„Това, което ни свързва е по- силно
от това, което ни разделя.„
Джони Деп
Парещи длани,
покорно сгушени ...
от това, което ни разделя.„
Джони Деп
Парещи длани,
покорно сгушени ...
420
1
3
Мълчи ми се!
И тихо ще
потегля...
В океан се къпе душата ми,
мечтае за покой, ...
И тихо ще
потегля...
В океан се къпе душата ми,
мечтае за покой, ...
868
2
2
Не може
никой да разруши
Храма на Бог в душите ни!
Но зазидани от камъни,
смирени в самотата си ...
никой да разруши
Храма на Бог в душите ни!
Но зазидани от камъни,
смирени в самотата си ...
365
1
1
Не ме подреждай и днес,
заради снежните преспи
от зимните бури
в душата ми.
Преплувах дългото мълчание ...
заради снежните преспи
от зимните бури
в душата ми.
Преплувах дългото мълчание ...
649
4
Такъв един...
А часовникът без стрелки
Душата му в сияние
Рисува земно блаженство
Kопира Рая ...
А часовникът без стрелки
Душата му в сияние
Рисува земно блаженство
Kопира Рая ...
831
2
1
Преваля слънцето.
Когато привечер топи се
хоризонтът
в стоманения звън
на бляскав звездопад... ...
Когато привечер топи се
хоризонтът
в стоманения звън
на бляскав звездопад... ...
875
2
4
> Грях е силата тъмна, рушаща
>
> храма светъл на Бога в друг.
>
> g/m ...
>
> храма светъл на Бога в друг.
>
> g/m ...
377
2
Неволна сълза чиста като капка
от пролетен дъжд...
Неимоверно се стопява
във влажни зеници
под тъмните ...
от пролетен дъжд...
Неимоверно се стопява
във влажни зеници
под тъмните ...
346
Запалени са вече светлините на душата
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече. ...
от подадената искрена приятелска ръка
Не е вечна болката знам и се завръщам
като Феникс възкръснала от пепелта.
Безсмислието на мрака не акостира вече. ...
336
1
1
“Душата ми е непокътната, зряла.
И като Земята цяла.”
г/м
Промъква се вълшебство.
Миражите топят се... ...
И като Земята цяла.”
г/м
Промъква се вълшебство.
Миражите топят се... ...
644
2
4
В бързината съм оставил
там на рафта
ненужните вече за теб -
незримите парченца от дух.
И топлинката от обич. ...
там на рафта
ненужните вече за теб -
незримите парченца от дух.
И топлинката от обич. ...
346
332
1
2
Усмивката ми вече
ще е вечно бяла.
Престоя ѝ в лицето ми
като вечeн
дъжд. ...
ще е вечно бяла.
Престоя ѝ в лицето ми
като вечeн
дъжд. ...
371
Колко пъти
за да намерим себе си -
губим се сред страхове,
болка, съмнения и
кръстопътища. ...
за да намерим себе си -
губим се сред страхове,
болка, съмнения и
кръстопътища. ...
308
1
2
Замечтан в простора
сред гъстия дим на поредната цигара,
отключвам рани тленни
завърнали се от плен.
Колко ли сезони поред бях лишен ...
сред гъстия дим на поредната цигара,
отключвам рани тленни
завърнали се от плен.
Колко ли сезони поред бях лишен ...
370
1
Не мога
времето да спра,
нито в шепа да го уловя...
Не мога!
Мога да забавя ...
времето да спра,
нито в шепа да го уловя...
Не мога!
Мога да забавя ...
538
1
4
„И аз те помня. От живот предишен.
Такъв един... тих и благ."
g/m
„Шепотът на времето” -
те роди сред пепелта. ...
Такъв един... тих и благ."
g/m
„Шепотът на времето” -
те роди сред пепелта. ...
423
Тя беше тиха...
Влизаше на пръсти.
Прегръщаше ме силно,
просто като жена.
Тя беше вярата! ...
Влизаше на пръсти.
Прегръщаше ме силно,
просто като жена.
Тя беше вярата! ...
437
1
В ума си дефинираме Твореца,
като огледално отражение
на самите нас.
Пробужда се тихото присъствие
Разбираме милост... ...
като огледално отражение
на самите нас.
Пробужда се тихото присъствие
Разбираме милост... ...
419
1
Болката не е разплата,
нито наказание от Твореца.
Болката е стара карма,
a не съдба...
Тя се заплаща - къс по къс - ...
нито наказание от Твореца.
Болката е стара карма,
a не съдба...
Тя се заплаща - къс по къс - ...
471
1
Отиде си!
Не каза нищо...
А все още ухаеш на топла
пръст.
Не се и усмихна! ...
Не каза нищо...
А все още ухаеш на топла
пръст.
Не се и усмихна! ...
313
1
“Нали знаем, и ти, и аз, че болка свята
за благодарност е повод към съдбата.”
г/м
Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен, ...
за благодарност е повод към съдбата.”
г/м
Затъват душите ни към пет и половина.
Балконският пепелник – осветен, ...
504
1
3
“Съдбата винаги стои зад смелите,
които не престават да мечтаят...”
Прецеждаме бавно напосоки светлината.
В хаоса на честотите нали духът е нещо!
Денят ни започва с мисълта на Бернщайн: ...
които не престават да мечтаят...”
Прецеждаме бавно напосоки светлината.
В хаоса на честотите нали духът е нещо!
Денят ни започва с мисълта на Бернщайн: ...
878
1
6
В душата ми, мило дете,
е светлина...
Всеки ден надеждата чертае.
В потока от слова топи се тя.
От белия хлад на поредните ...
е светлина...
Всеки ден надеждата чертае.
В потока от слова топи се тя.
От белия хлад на поредните ...
441
1
Шепотът на времето
попива тъжните пейзажи.
В багрите игриви и пленени
от чудотворна
светлина. ...
попива тъжните пейзажи.
В багрите игриви и пленени
от чудотворна
светлина. ...
877
2
8
"И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай."
г/м
Словата отстъпват с крачка назад
пред буйната светлина ...
да ме изчетеш докрай."
г/м
Словата отстъпват с крачка назад
пред буйната светлина ...
423
1
2
