Невъзможна любов
Обичам те, обичам те, обичам.
Не мога да ти кажа колко много,
но аз съм грозна, малка и нещастна,
ах, да си влюбен е ужасно.
В очите твои щом погледна,
в мене нещо спира.
Докоснеш ли ме, потрепервам,
за думи нямам сила.
Дъхът ми секва, щом те видя
към мен тържествено да идваш.
Ти не си толкоз идеален,
но в мен сърцето спираш.
Усмихнеш ли се, аз те чувствам,
усещам твоите сладки устни
как мен докосват и целуват,
но знам че моите за теб са гнусни.
Да, вярно, няма идеални хора,
но аз съм пълна със недъзи,
скучна, грозна и дебела
и ронеща обилно сълзи.
Аз никога не ще те имам,
годините са също много.
Ти друга искай и обичай,
а аз ще те обичам строго.
За теб ще мисля неотменно,
за устните ти, дланите, о, да.
За твоите ласки, давани на други,
за твоите мисли, твоите слова.
Недостижим за мене ти ще бъдеш,
аз знам, но няма, няма как.
Душата тебе е избрала
и ден и нощ за теб ще страда пак.
Ти връх мечта за мен ще бъдеш,
макар сърцето ти от плът и кръв да е.
За теб оставам си Боряна
от шантавия клас 10 "е".
За мен, любими, няма мира,
но аз без теб ще бъда, знам.
Със този факт съм се примирила.
Дано да не останеш сам.
Желая ти да бъдеш извор
на щастие, разкош, любов,
за друга някоя любима
да бъдеш смисъл на живот.
А аз далече ще остана
от твоите устни, твоята гръд.
Обичам те, но ще престана
след дълго чаканата смърт.
© Боряна All rights reserved.
