Невъзможна любов
Невъзможна любов
На сън се разхождам
често в гората.
За кратка почивка,
посядам на тревата,
към клоните гледам,
подсвирвам с уста
и си мисля за теб -
най-красива в света.
В теб аз се влюбих
още щом те видях,
омая ме с чара си
и бързо разбрах -
ти пълна си с нежност
и чиста душа.
Повярвай,
така е,
аз не греша!
От лекарствата бях
с мътно съзнание,
но в погледа твой
видях състрадание
и когато от болка
на глас изревах,
тогава в очите ти
сълзи съзрях.
Защо ли, приятелко,
Бог ме наказа?
Защо ли преди
теб не ми показа?
Щях да се боря
за теб без умора!
Защото дебелите
също сме хора!
Сега съм един
дебел инвалид -
недостоен за теб
е такъв индивид.
Нека останем
най-добрите приятели
и дано да имаш
милион обожатели.
Нека намериш
човекът до теб,
с характер да бъде
той благ и мек,
да отгледате с него
красиви деца -
като тебе да бъдат
с най-добрите сърца!
© Валентин Добрев All rights reserved.
прегръдки 
