Невъзможна обич
Нощта над мене пак се срина,
очите ме болят от тишината...
С тъга и болка аз откривам,
че гост ми е отново самотата.
- Добре дошла - сълзите ми прошепват -
Нима приятелки сме с тебе?!
- Добре дошла - душата ми потрепва -
Нима на тебе само съм потребна?!
Отби ли се да видиш любовта ми?
Зави ли го със облаци гръмовни?
Превърза ли кървящите му рани?
Предаде ли с целувка моя спомен?
Не отговаряй! Знам ,че е забравил,
че спи целунат с устни чужди,
за мен место в съня не е оставил
и моята любов не му е нужна.
Дошла си, за да върнеш мойте мисли.
Единствена на моя зов откликваш...
Тъга и болка - само те са истински,
щом невъзможно някого обикнеш.
© Марияна Георгиева All rights reserved.
