Sep 8, 2018, 2:17 AM

Невъзможна раздяла

  Poetry
508 0 1

Ние с тебе не сме се обичали, 
не сме сe поглеждали, 
не сме се и срещали, 
не сме се целували
и не сме се докосвали...
По кармичен, навярно, закон
ние с теб 
все се разделяме. 
Понякога често. 
Понякога кратко.
И само до утре. 
Понякога дълго. 
Понякога 
(само това не изричай!) 
даже завинаги...

Ние с теб се разделяме
няколко вечности - 
невъзможната наша раздяла - 
на хора неслучени..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...