Невъзможна среща
Невъзможна среща
В тази юнска нощ пак спомените шия
- смешни кръпки до незабравена печал,
любов до безразличие. От кого да крия?!
- всичко, за което съм умирал и живял.
Среднощната луна съмненията носи,
далеч, отвъд отминалия жарък ден,
в поля зелени, сред ниви златокоси,
там смехът ти създаваше света за мен.
Защо ли тъй силно ме зоват обратно
миналите дни на младостта гореща?
Не е ли знак? Ще отмине безвъзвратно
часът на невъзможната ни среща.
Има време да кажем думичката "мамо",
да намерим приятели в шарения свят,
любовта да пламне с поглед само,
да минем под дъга от страстна необят.
Аз не вярвам в повтореното чудо
- сянка бледа на вече сбъдната мечта,
може би затова изглежда малко лудо -
далеч от теб - да шия спомени в нощта.
© Запрян Колев All rights reserved.
