Невъзможната любов
Слънчо днеска рано стана
и протееегна под юргана.
Бе сънувал цяла нощ,
как на Месечка е гост.
Скочи бързо на крака,
плисна си носа с роса,
среса си с лъчи косата
и... огледа във реката.
Даа, чаровен е юнак,
златно-огнен и богат,
със очите изумруди,
Месечинка той ще влюби.
В небосвода щом изгря
от далеко я съзря.
Рееше се тя горката,
бледно-плаха над земята.
Запленен от красотата,
скромността и чистотата,
Слънчо топлина ù прати,
от небесните палати.
После грейна от любов
и поднесе нежен зов:
"Не лети така злочеста,
а стани ми ти невеста."
Но... луната се обърна,
тихо кротко му отвърна.
"Аз живея в тъмнината,
ти владееш светлината.
Ти денят си, аз нощта,
като двойка колела,
ще я гоним цял живот...
невъзможната любов.
© Таня Мезева All rights reserved.
