Jan 29, 2009, 10:30 AM

Невъзможно

  Poetry » Love
975 0 7
Умира да я буди от любов,
когато нито ден и нито нощ е...
И да простенва нейното легло
от тъмните му нощи...

Умира да я буди от любов,
на кожата и да се изповяда...
Животът... танцът на листо,
във полета на листопада...

Умира да я буди от любов,
да чезнат случки и предмети,
да няма "кой", "кого", "защо",
навън да вият ветровете!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....