Пак съм тъжна и тревожна,
сърцето ми измъчено - по теб.
Тази любов е така невъзможна,
ала кой сълзите ми може да спре.
Всяка нощ морето ни посреща,
а бризът с твоя глас ми шепти.
Вълните диви прегръщам,
ала празни остават мойте ръце.
И душата ми крещи ли, крещи,
обзета от ярост и безнадежност.
А от сълзите ми морето расте -
невъзможно е с теб да се срещнем.
© Здравка Бонева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
