Feb 7, 2012, 11:38 PM

Невъзможност

  Poetry » Love
754 0 0

Навън вали, но бурята е в сърцето ми.

Навън гърми, но земетръсът е в гърдите.

Цунами от болка поглъща лодката,

изпратена към теб.

Ранена чайка се изгубва в полет,

прекъснат от твоето "Не".

Плачещо небе са очите ми,

вперени в невъзможността, която Ти

оплете с пръсти и ми подари за "Сбогом".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...