Невзрима?!
За какво съм дошла
на тоз, белия свят?!
И с какво, защо да ме помнят?
Не оставих ярка следа…
Но нека други след мен да решат!
Всяко утро се будя, сама,
обладана от сънища цветни.
Но ме грабва денят…
В сивота и нелепи дилеми.
Машинално, понякога.
И привечер спирам, едва,
без дъх, но…
За да се полюбувам за миг –
на залеза.
И се питам – защо ли?
Денят мина - в очакване
на…
поредния цветен сън.
Когато отново ще сънувам
мечтите си.
Днес мина,
а утре къде съм?!
Дали отново ще отворя очи?!
На кого ли съм нужна
такава, непридвидима?
Ако можех
да бъда по-инаква…
Но не съм.
Завиждам на звездите и птиците.
Жена съм.
Невзрима?!
И грешна – е, понякога.
Но в сърцето ми греят слънца…
И се смея,
и плача, сънувам.
Понякога -
цветни мечти.
Само понякога.
NG/nnn
30.10.2007
© Нели All rights reserved.
,без тях може ли някой? Мечтайте и ще ви се даде! Няма власт над мечтите,няма а прекрасното е че понякога се сбъдват ...
