То беше сякаш толкова отдавна,
пътувах навсякъде с моите мечти.
Душата ми не беше още гладна,
всичко исках в мен да се върти.
Простора беше чист и гледах на далеко,
в сърцето нямаше ги още горчивите сълзи.
Беше леко, много леко,
не знаех още думата мрази.
Научих Аз тогава много думи,
в стихове, в куплети ги редях.
С това душата ми не трупа суми,
любов сърцето нея Аз запях.
В.Й. 16.04.2016г.
© Васил Йотов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
