20.04.2016 г., 7:31  

Нея Аз запях

437 0 4

То беше сякаш толкова отдавна,

пътувах навсякъде с моите мечти.

Душата ми не беше още гладна,

всичко исках в мен да се върти.

Простора беше чист и гледах на далеко,

в сърцето нямаше ги още горчивите сълзи.

Беше леко, много леко,

не знаех още думата мрази.

Научих Аз тогава много думи,

в стихове, в куплети ги редях.

С това душата ми не трупа суми,

любов сърцето нея Аз запях.

В.Й. 16.04.2016г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пей! Прекрасно е!
  • "Простора беше чист и гледах надалеко
    в сърцето нямаше ги още горчивите сълзи"
    Прозорчето към младостта.Харесах!
  • "Научих Аз тогава много думи,
    в стихове, в куплети ги редях.
    С това душата ми не трупа суми,
    любов сърцето нея Аз запях."

    Поздравления!
  • Душата суми не трупа, а само любов и омраза. Чрез първото се възвисява и спасява. Чрез второто се погубва. Поздрав, Василе!
    П.П. Поправи "на всякъде" да стане една дума: "навсякъде".

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...