Jan 10, 2009, 11:16 PM

Неясно и без цел

  Poetry » Love
914 0 2


Тъжиш ли, мое малко ангелче?
Всичко ли ти взеха,
нещастие и скръб те обзеха?
Но не тъжи, ти знай: животът е пред теб -
нали така казват всички.
Но ти ще забравиш и едва ли
ще се върнеш като пролетните птички.
Аз ще скърбя с теб... неясно и без цел,
но ще знам, че животът ми без теб,
все едно някой е проклел...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежи Бойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...