Незабрава
Аз не мога да те забравя.
Като ярка, светла комета
ти над пътя ни никога, зная,
няма вече с обич да светиш.
Но не мога да те забравя.
В самотата на своите нощи
като в тъмна стихия се давя,
и те чакам. Чакам те още.
Аз не мога да те забравя.
А не знам ти дали ме запомни.
На щастлива отдавна се правя,
а дори и усмивката стон е.
Аз не мога да те забравя.
Ти къде си във снежната вечер?
Може би на земята на края,
а навярно и по-далече...
Аз не мога да те забравя.
Тази тъмна врата ще отворя.
Няма даже и миг да се бавя,
сто вихрушки навън ще преборя.
И сто преспи от сняг ще прегазя.
Сто звезди ще ме гледат с почуда.
Сто виелици ще ме намразят.
Сто очи ще ме вземат за луда.
И, когато без дъх и без думи,
вдън безкрая при тебе дотичам -
не мисли, че съм просто безумна.
Не мисли.
Просто тебе обичам.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
