Незабравен
Забравата не искам да поглъща
отдавна сътвореното от мен.
Не е чешма, градина или къща,
но път, от светли пориви пленен.
И някой в паметта си да прочита
куплетите на моя стихотвор -
душата ми блаженство ще изпита
от жаждата на неговия взор.
Какво на този тленен свят си струва,
щом пръстното завръща се в пръстта?
Създаденото – колко съществува?
За месец или няколко лета?
Една картина славата си рони
от бледите, напукани бои.
Пейзажът даже гледката си гони,
когато някой ден се застрои.
Аз раждах слово. Слово ще остана.
И образите в стих ще съхраня.
В онази власт – до днес неразгадана
с красивото сърцата да пленя.
Но пленници дори – през свободата
ще бъдат те с развързани мечти.
И вятърът… Най-ласкавият вятър
дъха ми незабравен ще шепти.
(Търсач на бисери)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
