Sep 9, 2017, 7:10 PM

Незабравимо лято

  Poetry » Love
465 1 0

 

 

Дъх на незабравимо лято,
с рубинов цвят ще нося аз,
от буен мъжки огън сгрято!
Женски повик, поглед, страст!

 

Дари ми любовта си - лятна,
в пълни шепи! До дъно пих!
В люлка на ръце - горещи...
От вълните на прибоя, тих!


По една пътека  осребрена,
с пълни чаши от копнеж,
вървяхме заедно щастливи,
ни, аз-момиче, а ти младеж.


Остана утаена нежност
в тези чаши от любов,
горчиво вино недопито,
разлято в лятната ни нощ.

 

Сладостта на вино старо,
с дъх на горда мъжка плът,
искам да усещам дълго
и нося - в земния си път!

 

Елеонора Крушева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...