Незабравка
Разбитите врати
на входа
празната паничка
на цимента до чешмата
ръчната количка
ръждясала
подпряна с тухла
и многото очи
на незабравка
питаха
къде си?
© Драгомир Лаброев All rights reserved.
Разбитите врати
на входа
празната паничка
на цимента до чешмата
ръчната количка
ръждясала
подпряна с тухла
и многото очи
на незабравка
питаха
къде си?
© Драгомир Лаброев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...